Три сестри
От болката си родих две деца.
Едното се казва Опит
и е тъжен малчуган,
но зрял за годините си.
Другото се нарича Поезия
и е така гордо,
щастливо, с химикалка в джоба си.
Отглеждам ги с мъка от години,
храня ги със сълзи.
Очаквах и трето,
щях да го кръстя Щастие,
но така и не се роди.
Фобии
Страхът от самотата си отива,
когато я заобичаш.
Страхът от високо изчезва,
когато се покачиш върху егото си
и си готов да скочиш.
Страхът от открити пространства се преодолява,
когато отвориш всички врати към себе си.
Страхът от смъртта те напуска,
когато започнеш да умираш всеки ден.
Любовна недостатъчност
Аз обичам така дълбоко,
че всеки океан ми се струва
до колене.
Аз обичам така дълго,
че всяка вечност
минава през мен за час.
Аз обичам така искрено,
че лъжите за мен са куршуми
и умирам, умирам, умирам…
Аз обичам така наивно,
боли ме като дете,
което е разбрало за ден,
че вече е възрастен.
А съм обичана
така несподелено,
все недостатъчно,
леко тъжно,
така смирено.
Кубчето на Рубик
Всички разместваме едни и същи думи,
но поетът знае как
най-тъжно да ги подреди.
/из „Ембрион на тъгата“/
***
Построих си къща
на Терминал 2,
за да виждам
по-често
приятелите си.
Тапетите ѝ са облепени
със самолетни билети.
Завесите – зашити
пощенски марки.
Подът – от картички,
шкафовете – куфари.
Душата ми е тъжен пътник,
идващ ви на гости.
Сърцето ми прави
отчаян полет.
Две ръце се протягат,
но в едната винаги има билет.
Построих я, за да страдам
по-малко часове.
Трудно се живее на Терминал 2.
***
това е
животът
казваше
дядо:
кувьоз
кошара
ковчег
***
Обещах ти ръка,
която да те държи винаги,
дори когато не заслужаваш,
усмивката ти да е искрена,
да ти покажа света
във всичките му багри,
да си себе си във
всичките ти форми.
Но ти избра ръка,
която да ти посяга,
очите ти да плачат,
да се усмихваш само,
когато той е в настроение,
да живееш в страх
между четири стени
в един нюанс
и да бъдеш негова сянка
във всичките му форми.
Последното,
което ми каза, беше:
“И лошите трябва някой да ги обича!“
***
Когато бях малка,
се молех по три пъти на ден.
Първата молитва беше
за семейна хармония,
но крясъците на баща ми
заглушаваха божия отговор.
Втората молитва беше
за пари, но всяка вечер
лягах гладна
на бедната постеля.
Третата молитва беше
да порасна по-бързо,
за да си тръгна,
но си седях все така
малка и беззащитна
пред иконата на страха.
Сега вече съм голяма
и молитвата ми гласи:
„Милостиви Боже,
ти който чу молитвите ми,
избави ме от спомените!”
/из „Сюжети“/