Ембрион на тъгата
"Със стиховете си в тази книга Любел издига фундамент от меланхолия, в която зачева света ни. Тъгата е фонов шум, почти неусетен, но остава дълго в нас и след последния стих. Метафорите на автора са изчистени от излишна образност, полепват като мъгла по гърлото и колкото повече четем, толкова по-трудно дишаме. Разбираме, че като се научим да тичаме, ще избягаме от тъгата, ще си вземем глътка въздух, но колкото повече тичаме, толкова по-ясно осъзнаваме как сме свързани с пъпната си връв за нея. Като ембрион на тъгата. Светът се разпада в агония, щастието е ничий миг, но ние сме длъжни да се научим да летим. Една силна и смела поезия за самотата и липсите в семейството, но и за любовта като антидот на света и неговата болка. Заслужава си! "
- Александър Иванов, поет
Сюжети
"Сюжетите в дните ни всъщност са метафора на съдбата. И възможност да покажем на децата си как се обича истински, да изживеем няколко живота, да умираме стотици пъти от любов, да открием истинските лица за себе си.
Любомира Видева има смелостта да изпише съдбата. Нейните "Сюжети" са символи на раждането и умирането във всеки нов ден, всяка любов и всяко възкръсване."
- Ива Спиридонова, редактор
Моята история
"Моята история е твърде сложна, за да се опише. Твърде кратка, едва четвърт век, и твърде недовършена, за да бъде обобщена. Моята история е в моите стихове, там е моята душа. Останалото са подробности."
